От доста време аз лично следя почти всичко, което излиза в медийното пространство по темата „Заложни къщи”. Впечатление ми направи засиленото медийно внимание по темата през последните около 6 месеца, през които не минава седмица без да се появи статия във вестниците или новина по телевизия, които да не представят в изключително негативна светлина целия бранш. Самите заглавия също са подчертано привличащи вниманието – „Започнаха ”профилактика” и на заложни къщи”, „Заложни къщи и рекетьори от Петрич са под прицела на МВР днес”, „НАП започна масирани проверки на заложните къщи в София”, „20 заложни къщи под прицела на МВР и НАП”, „Масирани данъчни проверки в заложните къщи”, „Само четири от 20 заложни къщи в София били изрядни”, „Заложните къщи отговарят на удара с такси и комисиони”, „Задържаха собственик на заложна къща при спецакция "Кредиторите” и така нататък и така нататък................

Интересно е, че занимаващите се по занятие с предоставяне на кредит срещу залог на движима вещ /съвсем законна дейност регламентирана от Закона за задълженията и договорите и Наредбата за дейността на заложната къща/ са приравнени на рекетьори и частни лихвари вършещи измами със записи на заповеди и други схеми, нетипични за една законово изрядна заложна къща. Аз лично се съмнявам , че подобни сравнения са плод на неграмотността на пишещите братя.

По света, а и у нас подобна медийна атака е популярна тактика при т.нар. „черен PR”. Световния опит е показал, че подобни негативни представяния произлизат от 2 източника – конкуренти и от самите медии. Първия вариант не е резонен поради това, че внушаващата отрицателни асоциации кампания не е насочена към конкретни представители на бранша, а към целия бранш като цяло. Остава втория вариант. Медиите в търсене на сензация, увеличаване на тиража и от там на приходи, рейтинг, рекламни постъпления сами подемат инициативата за подобно сатанизиране на заложните къщи. Спазва се основният принцип на журналистиката, че по-добре се продават лошите новини. Започналото с издънка на някой лихвар представящ се като заложна къща и донесло успех на някоя медия, се мултиплицира от конкурентите и, които не могат да изостанат в доста пренаселената медийна сред в България, за да се стигне до там, че заложните къщи едва ли не стават обществен враг номер едно, предпочитан обект за създаване на сензации.А и като се позамисли човек сериозната журналистика в България не се продава добре, търси се скандала, лошото, стряскащото. ........... И когато го няма нищо не пречи да си го измислиш, да го публикува и да си прибереш хонорара.

За негативния си облик вина имат и самите заложни къщи поради мълчанието си и допускането всеки решил да с изгаври с името и работата им. Другия аспект на проблема с „черния PR” е, че за да е така успешен и продължаващ важно условие е обекта на атаката да не е познат, информацията за него да оскъдна, неясна, забулена в мистерия за обикновения човек. Едва тогава, когато някой незнаен журналист напише, че заложните къщи са „офиси на дявола” /нещо което срещнах в една статия преди месеци/ може да му се повярва. Незнанието на обикновения човек се експлоатира в съвремието ни от медиите, така както е правено това от Църквата през средните векове. И тук е ролята на самите собственици на заложни къщи, да влязат в ролята си и да се постараят да отговарят на всяка подобна журналистическа мистификация с подобаващо количество информация, ако няма какво да крият естествено. Медийните писания до такава степен са проникнали в мисленето на обикновения човек, че дори хора, които никога на се използвали услугата на заложните къщи, правят гримаса на неодобрение само при споменаването на тази дума. Това води до загуби за целия бранш, а и за евентуалните клиенти, които поради хонорара на някой журналист, не могат да ползват възможностите, които ми предоставят услугите на заложните къщи.

Лазар Белев